петък, 9 май 2014 г.

Митове за образованието в САЩ 



Липсата на достатъчно и точна информация често е причина, българските ученици дори да не обсъждат възможностите за образование в САЩ. Много от тях погрешно смятат, че да учиш в Америка е лукс, който не могат да си позволят. Напротив!

В следващите няколко минути ще ви запознаем с най-разпространените митове за образованието в САЩ и което е по-важно – с фактите, които ги оборват. Ще разчупим стереотипите и ще нарисуваме една нова, реалистична картина на образованието и живота
в Америка. 

Мит 1: Образованието в САЩ не е за всеки.

Без значение, дали сте младеж или девойка и какви са академичните ви интереси и професионални цели, образованието в САЩ ще ви обогати с конкурентни знания и умения
и безценен международен опит.

В Америка има над 4600 акредитирани колежи и университети, сред които всеки чуждестранен студент може да открие своето училище-мечта, което изцяло отговаря на неговите лични, академични, професионални и финансови потребности и интереси.

Мит 2: Образованието в САЩ е прекалено скъпо за българските ученици.

Един от митовете за американското образование е, че поради високите разходи  за обучение, българските ученици не могат да си позволят да учат в САЩ. Истината е, че Америка предлага огромно разнообразие от възможности за финансиране, което прави образованието в САЩ достъпно за стотици хиляди чуждестранни студенти всяка година.

Американските висши училища финансират изцяло обучението на над 1/5 от всички чуждестранни студенти. През учебната 2012/13 година 176,223 /21.50%/ от всичките 819,644 чуждестранни студенти в САЩ са били финансирани основно от самите американски колежи и университети. Над 1000 висши училища в САЩ предоставят повече от 8 милиарда долара годишно за стипендии на чуждестранни студенти.

Америка високо цени българските дипломи за гимназиално образование и академичните качества на българските студенти. Американските колежи и университети искат да имат български студенти в кампуса си и им отпускат щедри стипендии, за да могат да си позволят да учат в САЩ. Така образованието в САЩ за българските студенти често излиза много по-евтино от „безплатното” образование в Европа, където разходите за живот са много високи и дори от образованието в България.

Мит 3: Стипендии получават само гениите.

Има различни видове стипендии за чуждестранни студенти: за кандидати, доказали, че се нуждаят от финансова помощ (need-based financial aid); за изявени таланти в областта на изкуството, за лидерски качества, демонстрирани  чрез участие в извънучебни и доброволни дейности, както и за други личностни характеристики на кандидата, като обществени ангажименти и доброволна работа (merit-based scholarships); за спортни постижения (athletic scholarships); за представители на отделни нации и социални групи.

Студентите могат да работят в кампуса до 20 часа седмично през учебната година и 40 часа седмично през ваканциите и така да си осигурят средствата, които са им необходими за лични разходи.

Не е нужно да си Айнщайн, за да получиш стипендия. Нужно е да се откроиш след останалите кандидати с отличните си езикови умения, силни препоръки, въздействащи есета, отличия от олимпиади и конкурси, лидерски качества, участие в извънучебни и доброволни дейности, страст към определен вид спорт или изкуство. Ако успееш да впечатлиш комисията по приемите на чуждестранни студенти, образованието ти в САЩ може да излезе напълно безплатно и университетът да покрие не само сумата за курсовете, но и тази за общежитие, храна и другите ежедневни разходи!                                                                                                                                                           

Мит 4: Стипендиите се получават в брой. 
У нас стипендия означава определена сума, която студентите получават всеки месец. В САЩ чрез стипендията се приспада част от цената на образованието и разходите за живот. Обикновено парите, наречени “стипендия”, не могат да се видят – просто университетите няма да искат от вас да заплатите образователните такси, наема за квартира в студентските общежития или храната в студентските ресторанти.

Мит 5: Ако ще уча в САЩ, то трябва да е само в колежите и университети
от Бръшляновата група.

Български студенти учат в Харвард, Принстън, Йеил, Браун, Корнел, Колумбийския университет, университета на Пенсилвания и колежа Дартмут, но на фона на общия брой българи в САЩ, те са единици. Чудесно е да завършиш едно от най-елитните в света висши учебни заведения, но още по-важно е ТИ да си сред най-успешните студенти на университета, който можеш да си позволиш.

Всичките над 4600 акредитирани колежи и университети в САЩ предлагат многообразие от отлични академични програми. Има много университети, които са далеч назад в общата класация, но са изключително престижни в определени специалности. Почти навсякъде критериите и изпитите за прием са еднакви – само летвата е вдигната на различна височина.

От друга страна, отличното представяне в по-малко престижно училище гарантира продължаване на образованието в магистърска или докторска програма на университет от Бръшляновата група, както и стаж или редовна работа в реномирана международна компания.

Митове за апликационния процес

Немалко са и митовете, свързани с апликационния процес.  Българското средно образование е с богати традиции и високи постижения, но се различава съществено от американското образование и не подготвя българските ученици за кандидатстване  в американски колежи и университети. Много ученици и родители имат нереалистични представи и цели, свързани с кандидатстването в американски висши училища.


Мит 6: Колкото по-дълъг е списъкът на извънучебните дейности в апликацията, толкова по-големи са шансовете ми за пълна стипендия. 

В повечето случай, специалистите по приемите не се впечатляват от дългия списък на интереси извън класната стая и многобройните учебни и доброволни дейности, в които участваш. Това, което ги интересува, са твоите постижения, лидерски опит и страст.

Вместо да посвещаваш времето и енергията си на дузина дейности, които не те интересуват, фокусирай се върху няколко значими за теб неща, в които си добър, които те вълнуват и с които би искал да продължиш да се занимаваш и по време на образованието си в САЩ.

Постижения: Ако се състезаваш в олимпиади по математика, биология, физика, химия или информационни технологии,  в конкурси за написване на есе или дебати, постарай се да завоюваш първо, второ или трето място, да спечелиш златен, сребърен или бронзов медал, да преминеш от регионален на национален кръг и стигнеш до международно участие.

Лидерство: Ако участваш в клубове или организации, опитай се да заемеш ръководен пост, чрез който да реализираш идеите си, да инициираш нови програми, да създадеш нови контакти, да обогатиш дейността и в работата си за общността да натрупаш ценен социален опит и израснеш като лидер.

Страст: Ако спортуваш, националните и международни отличия са много  важни. Ако се занимаваш с изкуство, специалистите по приемите биха искали да видят изявите ти. Ако имаш талант за писане, разкажи в своя блог за постиженията си в училище и извън него, за опита си – как се справяш с предизвикателствата и какви уроци научаваш, какво те вдъхновява, от кого се възхищаваш, кое те възмущава, в какво вярваш и какво най-много цениш.

Не забравяй, че американският университет е кампус, в който ти не само ще учиш, но и ще живееш, спортуваш и ще продължиш да израстваш като лидер. Затова специалистите по приемите искат да са сигурни, че в колежа или университета ти ще намериш клубовете и организациите, които те интересуват, за да продължиш да следваш интересите и мечтите си и в същото време, ще обогатиш студентският живот със своя опит и постижения.

Мит 7: Достатъчно е да имам отлична диплома и приемът ми е гарантиран.

Една от целите на хуманитарното образование в САЩ е да подготви бъдещите лидери в глобалната икономика. Затова американските колежи и университети търсят студенти не само с отлични академични постижения, но и с изявени социални и лидерски качества. Те искат да видят кандидати, които не се задоволяват с учебния материал, а търсят допълнителни академични предизвикателства чрез участие в олимпиади, конкурси и състезания, явяване на американските стандартизирани тестове iBT TOEFL, SAT, Subject Tests, явяване на изпити на университетско ниво в различни академични области - APs (Advanced Placement exams), получаване на IB диплома (International Baccalaureate), включване в безплатни дистанционни американски университетски курсове MOOCs (Massive Open Online Courses) и постигане на отлични резултати в тях.

Мит 8: Есетата няма да окажат голямо влияние върху решенията за прием, ако оценките ми в училище и резултатите от американските стандартизирани тестове са отлични.

Не вярвайте в това. Едно зле написано и скучно есе може да убие всяка апликация, а добре написаното, отлично структурирано и силно въздействащо есе, което завладява с разказаната история, може да открои ученика сред останалите, точно толкова добре изглеждащи на хартия кандидати.

ДА, специалистите по приемите могат безпогрешно да разпознаят есето, което не е написано
от кандидата. Някои дори сравняват апликационното есе с есето на SAT.  

НЕ, не мислете, че всяка тема е приемлива, ако е добре разработена: специалистите
по приемите не се интересуват от любовните ви трепети, сблъсъците ви със закона или международните ви пътешествия, при които вие научавате повече за местните традиции и хора, отколкото те за вас.

Мит 9: Препоръките от известни личности могат силно да повлияят върху решенията за прием.

В някои случаи, препоръките от известни личности биха могли да помогнат. Някои държавни университети биха преразгледали решението си относно кандидат, който е препоръчан от държавен служител, отговарящ за финансирането на образованието в съответния щат. Или, частните колежи не биха искали да разочароват своите спонсори-милиардери. Но – и това е едно огромно НО – в повечето случаи американските колежи и университети искат препоръки от хора, които много добре познават кандидата, неговите академични и социални умения, постижения, интереси и потенциал.

Ректор на университет разказва, че е получил препоръка от холивудски актьор за кандидат, когото той очевидно не познавал добре. И това се случва много по-често, отколкото си мислим. Резултатът е смях сред специалистите по приемите. Дори препоръка от Президента Обама не би могла да гарантира прием в американски университет.


Недоразумения, свързани 
с образованието в  САЩ

Заради спецификата на американското образование, много български ученици, както и техните родители имат грешни представи за процеса на кандидатстване за прием със стипендии. Сред недоразуменията, с които най-често се сблъсквам при консултирането на ученици и родители, са:

1.    Консултантът ще ми направи списък на университети, в които да  кандидатствам.

Изборът на колеж или университет е едно от най-важните решения в живота на ученика и неговото семейството.  Затова ролята на консултанта е да помага експертно в този процес, като предоставя актуализиран списък на акредитираните американски колежи и университети, които дават стипендии на чуждестранни студенти и запознава ученика и родителите му с критериите, по които да проучват и избират училища. Самото проучване и изборът на училища са отговорност на ученика и семейството му.

2.    По-престижно е да завърша университет, отколкото колеж. Затова ще  кандидатствам само в университети.

Понятията „колеж” и „университет” в американската образователна система са взаимозаменяеми. Всички акредитирани американски колежи и университети предлагат отлични академични програми, чието качество се гарантира от регионални и национални акредитационни комисии.

Частните четиригодишни колежи са най-подходящи за чуждестранните студенти, тъй като целият им финансов ресурс се използва за спонсориране на студентите в бакалавърските програми. В университетите предимство имат студентите в докторските и магистърските програми.

3.    Качеството на обучение в американските колежи и университети зависи от  вида на висшето училище. Държавните училища предлагат по-добро качество от частните.

Качеството на обучението и високите стандарти и в двата вида училища в САЩ – държавни и частни –  се гарантират от системата на доброволна акредитация, която се осъществява от неправителствени регионални и държавни акредитационни агенции. Единствената разлика между държавните и частните колежи и университети е в начина на финансирането им: държавните училища се финансират основно от съответния щат, докато частните се издържат от таксите на студентите и даренията от спонсори. Затова частните колежи и университети разполагат с повече финансови ресурси за стипендии на чуждестранни студенти.

4.    Не искам да уча в голям университет, тъй като „ще се изгубя” в него – няма  да мога да изпъкна и разгърна пълния си потенциал.

Изборът на висше училище в САЩ е изцяло лично решение на ученика и семейство му. Някои студенти предпочитат малкия колеж, в който по-лесно се създават приятелства и по-близки са контактите с професорите. Други избират големите университети, заради мащабите на научните изследвания в тях.

Без значение, дали ще избереш голям или малък колеж или университет в САЩ, хуманитарната философия на американското висше образование ще ти позволи да достигнеш предела на своите възможности, като посещаваш различни класове, както по избраната академична специалност, така и извън нея, като спортуваш, участваш активно в студентския живот в кампуса и в живота на общността. 

5.    Крайната ми цел е да завърша докторска програма в Харвард. Ще ме  приемат по-лесно, ако и бакалавърската ми степен е от Харвард.

Напротив, заради политиката на академично и културно разнообразие, която провеждат американските колежи и университети, много по-големи са шансовете за прием в Харвард на студенти, които са завършили бакалавърски програми в други висши училища в САЩ.

В Америка няма голямо значение, дали ще придобиеш бакалавърската си степен от Харвард, Масачузетския технологичен институт, Принстън Станфорд, Уейл, Браун или останалите елитни колежи и университети. Важно е ТИ да си един от най-успешните студенти в акредитираното американско висше училище, което завършваш. С отличната си диплома, ентусиазирани препоръки и силна мотивация, ти си перфектният кандидат както за прием в магистърските и докторски програми на  най-престижните висши училища в САЩ,
така и за работа  в най-реномираните международни компании.  

                                                                           * * *
В следващата лекция ще ви запознаем с особеностите на приема на чуждестранни студенти в САЩ: как американските университети оценяват кандидатите и на кои студенти  предлагат прием със стипендии.

Ние вярваме, че безкрайните възможности започват с образование в САЩ!

Има много начини да получите прием с пълни стипендии в американските колежи и  университети. Нямаме търпение да ви помогнем!

Имате въпроси за образованието в САЩ?
Попитайте консултанта Снежана Тенева:
мобилен: 0898 823 329