Процесът на кандидатстване 

в американските колежи и университети

http://youtu.be/9Ecn3Miy08Y

Аз съм щастлива, че помагам на стотици българските ученици да кандидатстват в американски колежи и университети всяка година. Когато те получават приеми, аз празнувам заедно с тях.

Нашето пътешествие започна с трепети, вълнения и с много очаквания. По време на кандидатстването обаче, тези чувства могат лесно да се превърнат в объркване и страх, поради сложността на апликационния процес. Разбира се, че възторгът отново се връща с писмата за приеми. Целта ни обаче е да не допуснем страха и объркването да помрачат ентусиазма и вълненията ти по пътя.

Процесът на кандидатстване в американски висши училища не е спринт, а маратон.Този лекционен курс е твоето обучение и подготовка за участие в състезанието, за да финишираш успешно. Като във всяко състезание, крайният резултат ще зависи от усилията, които полагаш.

Ние можем да ти помогнем по три начина:

Първо, ще ти помогнем да разбереш процеса на приемите, как американските колежи и университети оценяват чуждестранните кандидати и на кои студенти  предлагат прием със стипендии.

Второ, ще ти помогнем да откриеш най-подходящите за теб училища. В САЩ има над 4600 акредитирани колежи и университети, а ти ще кандидатствате само в 10-15 и ще започнеш обучението си в едно единствено училище.

Със сигурност, за всеки студент има стотици перфектни училища. Предизвикателството е да ги откриеш. Ние ще ти помогнем да намериш идеалните за теб колежи и университети. Това ще те направи по-успешен кандидати за прием със стипендия и по-щастлив студент.

И накрая, ние ще ти помогнем да подготвиш своята съвършена апликация. Не е достатъчно просто да апликираш. Апликациите са подробни и изискват много работа. Колкото по-добра е апликацията ти, толкова по-сериозни са шансовете ти за прием. Ние ще те запознаем с всеки отделен документ, както и с апликационния пакет като цяло, за да можеш сам да прецениш, дали си подготвил и изпратил най-успешната си апликация.

Процесът на приеми

в американските колежи и университети

„Зависи.“ Това е отговора, който ще чуеш на въпроса, как американските колежи и университети оценяват чуждестранните студенти – кандидати за прием със стипендии. При наличието на повече от  4600 акредитирани висши училища в САЩ и отсъствието на стандартна система за кандидатстване, процесът на приемите би могъл да обърка всекиго, особено учениците, които кандидатстват от чужбина.

Ние ще ти помогнем в навигацията в процеса на приемите в американските колежи и университети. В следващите няколко лекции ще научиш, как специалистите по приемите решават, кого да приемат и на кого да откажат прием със стипендия. Кой оценява кандидатите и кой взема решенията? Ще те запознаем с апликационните документи, за да разбереш цялостния процес, отвъд съставящите го части.

8 апликационни документа

Да започнем с апликацията. Когато казваме апликация, ние имаме предвид цялостния апликационен пакет, който включва 8 основни документа:

1.     Апликационна форма

2.     Училищни документи – това са твоите академични справки

3.     Резултати от американските стандартизирани тестове, които включват SAT, SAT Subject tests, както и езиковите тестове TOEFL или IELTS

4.     Есе

5.     Препоръки

6.     Училищни форми

7.     Списък на учебните и извънучебни дейности

8.     Други 

Под номер 8 слагаме една голяма категория „други”, тъй като както ще видиш, различните университети имат различни изисквания. Някои провеждат интервю с кандидатите. Училищата по изкуствата биха могли да изискват портфолио. Ако кандидатстваш за музикална специалност /изпълнение на цигулка или пиано например/, възможно е да се наложи да участваш в прослушване.

Не се тревожи. По-късно ще говорим подробно за всеки един от осемте апликационни документа. 

2 въпроса

Това, което сега ни интересува е какво правят университетите с тези 8 документа?

Отговорът е прост - използват ги при оценяването на апликацията ти, за да си отговорят

на 2 основни въпроса. Първият въпрос е, дали този кандидат ще успее академично? И вторият въпрос е, дали този кандидат е подходящ за студент в нашия университет?

Да поговорим по-подробно по първия въпрос.

Въпрос №1: Ще успее ли академично този кандидат?

Това е логически въпрос. Целта на кандидатстването ти в университет е да получиш образование. Затова специалистите по приемите прецизно разглеждат академичните ти постижения, опитвайки се да  разберат, колко успешен студент ще бъдеш, колко подготвен си академично и образователно.

За да си отговорят на този въпрос, те използват няколко документа от твоята апликация: академичните документи, резултатите от SAT, SAT Subject tests и TOEFL и училищните форми.

Училищните документи /академични справки/

Да разгледаме най-важната част от апликацията ти – твоите академични документи. Защо те са най-важни? Защото отразяват цялостното ти представяне в гимназиалния курс на обучение, твоята ежедневна академична работа в продължение на три или четири години. 

Университетите намират в  училищните ти документи отговор на следните въпроси:

-       Търсиш ли предизвикателства или се задоволяваш с основните изисквания?

-       Участваш ли в олимпиади и други конкурси?

-       Вземаш ли онлайн класове, предлагани от американските университети?

-       Явяваш ли се на изпити за АР?

-       Посещаваш ли IB училище?

Не забравяй, че досегашните ти академични резултати са най-сигурната гаранция за бъдещите ти академични успехи.    

Резултатите от американските стандартизирани тестове

Зная. Мразиш тестовете. И аз ги мразя. Но те са изключително важни за апликацията ти и решението за прием. Защо? Защото това е един и същи тест за всеки кандидат. На същия тест, на който ти се явяваш на определена дата в България, се явява и кандидатът в САЩ, в Китай, в Индия и във всички останали страни в света. А явяването на един и същи тест дава възможност за честно и безпристрастно сравняване на всички кандидати. Освен това, постиженията ти на американските стандартизирани тестове показват на университетите и някои твои академични умения.

Училищните форми

Те представят профила на гимназията, която посещаваш и помагат на специалистите по приемите да опознаят по-добре твоето училище, а това е много важно. От училищните форми те получават информация относно качеството на преподаване и което е дори по-важно, те могат да видят, дали ти си се възползвал максимално от академичните възможности, които ти се предлагат. 

И така, университетите използват тези три апликационни документа, за да си отговорят на въпроса, ще успее ли академично този кандидат. И повярвайте ми, това е прост отговор с ДА или НЕ: ДА, ти отговаряш на академичните им изисквания, или НЕ, ти не отговаряш на академичните им изисквания и следователно, не си подходящ кандидат.

Това е лесен за отговор въпрос, като обикновено отговорът е ДА. Повечето кандидати, дори в най-селективните университети, са академично подходящи за студенти в тях. Но, много от тях не получават прием. Защо? Защото има и втори въпрос, на който университетите търсят отговор.

Въпрос №2:  Подходящ ли е този кандидат за студент в нашия университет
/съответствие между студента и университета/?

Вторият въпрос, на който специалистите по приемите се опитват да отговорят, когато разглеждат апликацията ти е, дали ти си подходящият студент за този университет.

Да си припомним осемте документа в твоята пълна апликация. Сред тях със сигурност има такива, на които комисията по приемите ще иска да обърне по-голямо внимание, за да отговори на този въпрос. Това са твоята апликационна форма, твоето есе, твоите препоръки, твоят списък на дейности, в които си участвал и продължаваш да участваш и последната голяма група „други”, която зависи от специфичните изисквания на всеки университет.

За разлика от първия въпрос, отговорът на този не е с просто ДА или НЕ. Студентите могат да бъдат подходящи по различен начин, а някои кандидати са по-подходящи от други. И така, по какъв начин може да бъде измерено съответствието между ученика и университета?

Академично съответствие

Съответствието може да бъде академично. За някои университети, да си доказал, че си отличник и работиш здраво е достатъчно.  Но за други училища отличните оценки не стигат. Те искат да видят страст за знания. Любов към ученето. Интелектуално любопитство. Тези качества не могат да се видят от академичната справка. Училищният документ показва само предметите, които си изучавал и оценките, които си получавал, но не може да измери тези невидими характеристики.

Да кажем, в препоръката ти класният ръководител отбелязва, че си умен и отличен ученик, но в повечето случаи си твърде тих в клас и не вземаш участие в час – не задаваш много въпроси и не участваш в дискусиите, които се водят в класната стая. Как ще погледне на това един университет, в който повечето класове са от 12 до 20 студенти? А как ще погледне университетът, в който класовете са от по 100 и повече студенти? В някои училища, да си тих и да не допринасят съществено за дискусиите по време на час би било пагубно за апликацията ти или най-малкото би навредило сериозно на апликацията ти.

Личностни характеристики

Съответствието между студента и университета може да се основава и на личностни характеристики. Ако училището цени екипната работа между студентите и редовно използва групови проекти за класни задания, как ще повлияе една препоръка, която те оценява като ученик, който работи самостоятелно и независимо от своите съученици? След като прочете апликацията ти, как ще отговори специалистът по приемите на въпроси като:

-       Какъв съквартирант би бил този кандидат?

-       С какво той би обогатил студентската общност?

-       И… харесвам ли го?

Да, специалистите по приемите ще си зададат този въпрос.

Институционални приоритети

Съответствието би могло също така да се основава на институционалните приоритети на университета. А институционалните приоритети се определят от това, от какво се нуждае университетът. Например, отборът по тенис има нужда от играч и ти си международен шампион по тенис. Ти отговаряш на институционалния приоритет на университета. Или да кажем, университетът току-що е създал нова специалност, за която ти апликираш. Ти отговаряш на институционалния приоритет на университета. Трудността при институционалните приоритети е в това, че няма как да ги знаеш, когато си извън училището.

И така, съответствието между студента и университета може да бъде по хиляди различни критерии. Най-лесният начин да го разбереш е като погледнеш приятелите си.

Вероятно имаш най-добри приятели, приятели и познати. Каква е разликата между тези три категории? Естествено, по-добре си подхождате с най-добрите ти приятели, отколкото с познатите ти. Може би имате много повече общи интереси и вашите индивидуалности се привличат.

ТИ имаш неповторима индивидуалност. Неповторима индивидуалност има и всеки един американски колеж и университет. ТИ можеш да станеш най-добър приятел с някои университети и да бъдеш просто познат с други училища. Затова е нужно, когато кандидатстваш в даден университет, да си задаваш въпроса: ще бъдеш ли ТИ подходящ кандидат за  този университет? Отрицателният отговор е причината, много академично отлични студенти да не бъдат приемани във високо-селективните училища.

ПРИМЕР: Какви студенти търси Масачузетският технологичен институт?

Който и да е служител от офиса по приемите на Масачузетския технологичен институт да попиташ, отговорът ще бъде един и същ: оценките от гимназията и резултатите от тестовете са важни, но това, което определя нашия селективен процес е СЪОТВЕТСТВИЕТО между кандидата и MIT.

Много студенти искат да знаят, какво разбира институтът под СЪОТВЕТСТВИЕ. Ето отговорът на MIT, в който се съдържат ключовите компоненти на съответствието.

-       Връзка с мисията на MIT да направи света едно по-добро място за живот.

-       Дух на сътрудничество и взаимопомощ.

-       Инициатива.

-       Поемане на риск.

-       Реализиране на идеите /радост от мисленето и радост от правенето/.

-       Енергичност, любознателност и вълнение.

-       Характер, съответстващ на духа на университетската общност.

-       Способност за постигане на баланс /работи здраво, забавлявай се здраво/.

-       Политика на привличане на студенти с разнообразни таланти, опит и постижения.

Източник: Massachusetts Institute of Technology (MIT): Process & Statistics

http://mitadmissions.org/apply/process/selection

* * *

След като вече знаеш двата основни въпроса, на които американските колежи и университети се опитват да отговорят при приема на чуждестранни студенти, както и осемте съставни части на апликацията, които те използват при отговора на тези въпроси, е време да разбереш, как се прави оценяването на кандидатите.

Различните училища оценяват по различен начин кандидатите за прием със стипендии. В следващата лекция ще разгледаме критериите, които те използват.

Ние вярваме, че безкрайните възможности започват с образование в САЩ!

Има много начини да получите прием с пълни стипендии в американските колежи и  университети. Нямаме търпение да ви помогнем!

Имате въпроси за образованието в САЩ?

Попитайте консултанта Снежана Тенева:

мобилен: 0898 823 329

еmail: snejana.teneva@gmail.com

Митове за образованието в САЩ 

http://youtu.be/A8R15esGUJ8

Липсата на достатъчно и точна информация често е причина, българските ученици дори да не обсъждат възможностите за образование в САЩ. Много от тях погрешно смятат, че да учиш в Америка е лукс, който не могат да си позволят. Напротив!

В следващите няколко минути ще ви запознаем с най-разпространените митове за образованието в САЩ и което е по-важно – с фактите, които ги оборват. Ще разчупим стереотипите и ще нарисуваме една нова, реалистична картина на образованието и живота

в Америка. 

Мит 1: Образованието в САЩ не е за всеки.

Без значение, дали сте младеж или девойка и какви са академичните ви интереси и професионални цели, образованието в САЩ ще ви обогати с конкурентни знания и умения

и безценен международен опит.

В Америка има над 4600 акредитирани колежи и университети, сред които всеки чуждестранен студент може да открие своето училище-мечта, което изцяло отговаря на неговите лични, академични, професионални и финансови потребности и интереси.

Мит 2: Образованието в САЩ е прекалено скъпо за българските ученици.

Един от митовете за американското образование е, че поради високите разходи  за обучение, българските ученици не могат да си позволят да учат в САЩ. Истината е, че Америка предлага огромно разнообразие от възможности за финансиране, което прави образованието в САЩ достъпно за стотици хиляди чуждестранни студенти всяка година.

Американските висши училища финансират изцяло обучението на над 1/5 от всички чуждестранни студенти. През учебната 2012/13 година 176,223 /21.50%/ от всичките 819,644 чуждестранни студенти в САЩ са били финансирани основно от самите американски колежи и университети. Над 1000 висши училища в САЩ предоставят повече от 8 милиарда долара годишно за стипендии на чуждестранни студенти.

Америка високо цени българските дипломи за гимназиално образование и академичните качества на българските студенти. Американските колежи и университети искат да имат български студенти в кампуса си и им отпускат щедри стипендии, за да могат да си позволят да учат в САЩ. Така образованието в САЩ за българските студенти често излиза много по-евтино от „безплатното” образование в Европа, където разходите за живот са много високи и дори от образованието в България.

Мит 3: Стипендии получават само гениите.

Има различни видове стипендии за чуждестранни студенти: за кандидати, доказали, че се нуждаят от финансова помощ (need-based financial aid); за изявени таланти в областта на изкуството, за лидерски качества, демонстрирани  чрез участие в извънучебни и доброволни дейности, както и за други личностни характеристики на кандидата, като обществени ангажименти и доброволна работа (merit-based scholarships); за спортни постижения (athletic scholarships); за представители на отделни нации и социални групи.

Студентите могат да работят в кампуса до 20 часа седмично през учебната година и 40 часа седмично през ваканциите и така да си осигурят средствата, които са им необходими за лични разходи.

Не е нужно да си Айнщайн, за да получиш стипендия. Нужно е да се откроиш след останалите кандидати с отличните си езикови умения, силни препоръки, въздействащи есета, отличия от олимпиади и конкурси, лидерски качества, участие в извънучебни и доброволни дейности, страст към определен вид спорт или изкуство. Ако успееш да впечатлиш комисията по приемите на чуждестранни студенти, образованието ти в САЩ може да излезе напълно безплатно и университетът да покрие не само сумата за курсовете, но и тази за общежитие, храна и другите ежедневни разходи!                                                                                                                                                           

Мит 4: Стипендиите се получават в брой. 
У нас стипендия означава определена сума, която студентите получават всеки месец. В САЩ чрез стипендията се приспада част от цената на образованието и разходите за живот. Обикновено парите, наречени “стипендия”, не могат да се видят – просто университетите няма да искат от вас да заплатите образователните такси, наема за квартира в студентските общежития или храната в студентските ресторанти.

Мит 5: Ако ще уча в САЩ, то трябва да е само в колежите и университети

от Бръшляновата група.

Български студенти учат в Харвард, Принстън, Йеил, Браун, Корнел, Колумбийския университет, университета на Пенсилвания и колежа Дартмут, но на фона на общия брой българи в САЩ, те са единици. Чудесно е да завършиш едно от най-елитните в света висши учебни заведения, но още по-важно е ТИ да си сред най-успешните студенти на университета, който можеш да си позволиш.

Всичките над 4600 акредитирани колежи и университети в САЩ предлагат многообразие от отлични академични програми. Има много университети, които са далеч назад в общата класация, но са изключително престижни в определени специалности. Почти навсякъде критериите и изпитите за прием са еднакви – само летвата е вдигната на различна височина.

От друга страна, отличното представяне в по-малко престижно училище гарантира продължаване на образованието в магистърска или докторска програма на университет от Бръшляновата група, както и стаж или редовна работа в реномирана международна компания.

Митове за апликационния процес

Немалко са и митовете, свързани с апликационния процес.  Българското средно образование е с богати традиции и високи постижения, но се различава съществено от американското образование и не подготвя българските ученици за кандидатстване  в американски колежи и университети. Много ученици и родители имат нереалистични представи и цели, свързани с кандидатстването в американски висши училища.

Мит 6: Колкото по-дълъг е списъкът на извънучебните дейности в апликацията, толкова по-големи са шансовете ми за пълна стипендия. 

В повечето случай, специалистите по приемите не се впечатляват от дългия списък на интереси извън класната стая и многобройните учебни и доброволни дейности, в които участваш. Това, което ги интересува, са твоите постижения, лидерски опит и страст.

Вместо да посвещаваш времето и енергията си на дузина дейности, които не те интересуват, фокусирай се върху няколко значими за теб неща, в които си добър, които те вълнуват и с които би искал да продължиш да се занимаваш и по време на образованието си в САЩ.

Постижения: Ако се състезаваш в олимпиади по математика, биология, физика, химия или информационни технологии,  в конкурси за написване на есе или дебати, постарай се да завоюваш първо, второ или трето място, да спечелиш златен, сребърен или бронзов медал, да преминеш от регионален на национален кръг и стигнеш до международно участие.

Лидерство: Ако участваш в клубове или организации, опитай се да заемеш ръководен пост, чрез който да реализираш идеите си, да инициираш нови програми, да създадеш нови контакти, да обогатиш дейността и в работата си за общността да натрупаш ценен социален опит и израснеш като лидер.

Страст: Ако спортуваш, националните и международни отличия са много  важни. Ако се занимаваш с изкуство, специалистите по приемите биха искали да видят изявите ти. Ако имаш талант за писане, разкажи в своя блог за постиженията си в училище и извън него, за опита си – как се справяш с предизвикателствата и какви уроци научаваш, какво те вдъхновява, от кого се възхищаваш, кое те възмущава, в какво вярваш и какво най-много цениш.

Не забравяй, че американският университет е кампус, в който ти не само ще учиш, но и ще живееш, спортуваш и ще продължиш да израстваш като лидер. Затова специалистите по приемите искат да са сигурни, че в колежа или университета ти ще намериш клубовете и организациите, които те интересуват, за да продължиш да следваш интересите и мечтите си и в същото време, ще обогатиш студентският живот със своя опит и постижения.

Мит 7: Достатъчно е да имам отлична диплома и приемът ми е гарантиран.

Една от целите на хуманитарното образование в САЩ е да подготви бъдещите лидери в глобалната икономика. Затова американските колежи и университети търсят студенти не само с отлични академични постижения, но и с изявени социални и лидерски качества. Те искат да видят кандидати, които не се задоволяват с учебния материал, а търсят допълнителни академични предизвикателства чрез участие в олимпиади, конкурси и състезания, явяване на американските стандартизирани тестове iBT TOEFL, SAT, Subject Tests, явяване на изпити на университетско ниво в различни академични области - APs (Advanced Placement exams), получаване на IB диплома (International Baccalaureate), включване в безплатни дистанционни американски университетски курсове MOOCs (Massive Open Online Courses) и постигане на отлични резултати в тях.

Мит 8: Есетата няма да окажат голямо влияние върху решенията за прием, ако оценките ми в училище и резултатите от американските стандартизирани тестове са отлични.

Не вярвайте в това. Едно зле написано и скучно есе може да убие всяка апликация, а добре написаното, отлично структурирано и силно въздействащо есе, което завладява с разказаната история, може да открои ученика сред останалите, точно толкова добре изглеждащи на хартия кандидати.

ДА, специалистите по приемите могат безпогрешно да разпознаят есето, което не е написано

от кандидата. Някои дори сравняват апликационното есе с есето на SAT.  

НЕ, не мислете, че всяка тема е приемлива, ако е добре разработена: специалистите

по приемите не се интересуват от любовните ви трепети, сблъсъците ви със закона или международните ви пътешествия, при които вие научавате повече за местните традиции и хора, отколкото те за вас.

Мит 9: Препоръките от известни личности могат силно да повлияят върху решенията за прием.

В някои случаи, препоръките от известни личности биха могли да помогнат. Някои държавни университети биха преразгледали решението си относно кандидат, който е препоръчан от държавен служител, отговарящ за финансирането на образованието в съответния щат. Или, частните колежи не биха искали да разочароват своите спонсори-милиардери. Но – и това е едно огромно НО – в повечето случаи американските колежи и университети искат препоръки от хора, които много добре познават кандидата, неговите академични и социални умения, постижения, интереси и потенциал.

Ректор на университет разказва, че е получил препоръка от холивудски актьор за кандидат, когото той очевидно не познавал добре. И това се случва много по-често, отколкото си мислим. Резултатът е смях сред специалистите по приемите. Дори препоръка от Президента Обама не би могла да гарантира прием в американски университет.

Недоразумения, свързани 

с образованието в  САЩ

Заради спецификата на американското образование, много български ученици, както и техните родители имат грешни представи за процеса на кандидатстване за прием със стипендии. Сред недоразуменията, с които най-често се сблъсквам при консултирането на ученици и родители, са:

1.    Консултантът ще ми направи списък на университети, в които да  кандидатствам.

Изборът на колеж или университет е едно от най-важните решения в живота на ученика и неговото семейството.  Затова ролята на консултанта е да помага експертно в този процес, като предоставя актуализиран списък на акредитираните американски колежи и университети, които дават стипендии на чуждестранни студенти и запознава ученика и родителите му с критериите, по които да проучват и избират училища. Самото проучване и изборът на училища са отговорност на ученика и семейството му.

2.    По-престижно е да завърша университет, отколкото колеж. Затова ще  кандидатствам само в университети.

Понятията „колеж” и „университет” в американската образователна система са взаимозаменяеми. Всички акредитирани американски колежи и университети предлагат отлични академични програми, чието качество се гарантира от регионални и национални акредитационни комисии.

Частните четиригодишни колежи са най-подходящи за чуждестранните студенти, тъй като целият им финансов ресурс се използва за спонсориране на студентите в бакалавърските програми. В университетите предимство имат студентите в докторските и магистърските програми.

3.    Качеството на обучение в американските колежи и университети зависи от  вида на висшето училище. Държавните училища предлагат по-добро качество от частните.

Качеството на обучението и високите стандарти и в двата вида училища в САЩ – държавни и частни –  се гарантират от системата на доброволна акредитация, която се осъществява от неправителствени регионални и държавни акредитационни агенции. Единствената разлика между държавните и частните колежи и университети е в начина на финансирането им: държавните училища се финансират основно от съответния щат, докато частните се издържат от таксите на студентите и даренията от спонсори. Затова частните колежи и университети разполагат с повече финансови ресурси за стипендии на чуждестранни студенти.

4.    Не искам да уча в голям университет, тъй като „ще се изгубя” в него – няма  да мога да изпъкна и разгърна пълния си потенциал.

Изборът на висше училище в САЩ е изцяло лично решение на ученика и семейство му. Някои студенти предпочитат малкия колеж, в който по-лесно се създават приятелства и по-близки са контактите с професорите. Други избират големите университети, заради мащабите на научните изследвания в тях.

Без значение, дали ще избереш голям или малък колеж или университет в САЩ, хуманитарната философия на американското висше образование ще ти позволи да достигнеш предела на своите възможности, като посещаваш различни класове, както по избраната академична специалност, така и извън нея, като спортуваш, участваш активно в студентския живот в кампуса и в живота на общността. 

5.    Крайната ми цел е да завърша докторска програма в Харвард. Ще ме  приемат по-лесно, ако и бакалавърската ми степен е от Харвард.

Напротив, заради политиката на академично и културно разнообразие, която провеждат американските колежи и университети, много по-големи са шансовете за прием в Харвард на студенти, които са завършили бакалавърски програми в други висши училища в САЩ.

В Америка няма голямо значение, дали ще придобиеш бакалавърската си степен от Харвард, Масачузетския технологичен институт, Принстън Станфорд, Уейл, Браун или останалите елитни колежи и университети. Важно е ТИ да си един от най-успешните студенти в акредитираното американско висше училище, което завършваш. С отличната си диплома, ентусиазирани препоръки и силна мотивация, ти си перфектният кандидат както за прием в магистърските и докторски програми на  най-престижните висши училища в САЩ,

така и за работа  в най-реномираните международни компании.  

                                                                           * * *

В следващата лекция ще ви запознаем с особеностите на приема на чуждестранни студенти в САЩ: как американските университети оценяват кандидатите и на кои студенти  предлагат прием със стипендии.

Ние вярваме, че безкрайните възможности започват с образование в САЩ!

Има много начини да получите прием с пълни стипендии в американските колежи и  университети. Нямаме търпение да ви помогнем!

Имате въпроси за образованието в САЩ?

Попитайте консултанта Снежана Тенева:

мобилен: 0898 823 329

еmail: snejana.teneva@gmail.com