Селекционният процес в американските колежи и университети:  

Къде отиде апликацията ми?

Как оценяват Комисиите по приемите?

http://youtu.be/ikeUedlMhVQ

 

Karen S. Felton, left, director of admissions at George Washington University; Kimberley B. Gordy, senior assistant director; and Jim Rogers, associate director, discuss application cases that need further discussion before a final decision can be made. (Astrid Riecken/The Washington Post)

Какво е усещането, след като натиснеш бутона “Submit”? Със сигурност чувстваш, че апликацията ти е попаднала в черна дупка.  Наистина, къде отива апликацията ти? Кой я оценява? Какво се случва с нея от момента на изпращането й до момента, в който получаваш решението за прием?

Ние разбираме, че неизвестността увеличава още повече стреса, докато чакаш решението за прием, затова в следващите няколко минути ще хвърлим малко светлина в черната дупка, като разгледаме процеса на селекция на кандидатите в няколко американски университета.

  Как УНИВЕРСИТЕТЪТ ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН избира класа, който ще започне обучението си през есента на 2014 година?

Тази година, в Университета Джордж Вашингтон кандидатстваха 19 025 ученици. Повече от 8300 кандидати бяха приети. От тях 2 350 се записаха за студенти в университета през учебната 2014-15 година. Ето как протече процесът на оценяване на кандидатите.

Първи етап: Апликациите са получени

Втори етап: Апликациите са прочетени

Трети етап: Комисията по приемите обсъжда апликациите

Четвърти етап: Взети са окончателните решения

Първи етап: Апликациите са получени

Да разгледаме по-подробно първия етап. До 15 януари 2014 г. кандидатите изпращат онлайн Common Application и представят академични справки, резултати от американските стандартизирани тестове и училищни препоръки. Всички апликационни материали на всеки отделен кандидат се събират в един електронен файл.

Втори етап: Апликациите се четат

Специалистите по приемите четат апликационните файлове и оценяват сложността и сериозността на учебната програма, оценките на кандидата, резултатите му от теста SAT, неговия ранг в училище, т.е. как той се съизмерва с останалите ученици от випуска, препоръките му, извънкласни дейности, в които участва, есетата и други. Кандидатите или се отхвърлят, или апликациите им се поставят в купчината на приетите ученици. По-сложните случаи се предават за допълнително разглеждане от Комисията по приемите.

Трети етап: Апликациите се обсъждат

Комисията по приемите обстойно разглежда по-сложните апликации, като обръща особено внимание на академичното съответствие на кандидата, на неговите слаби страни, личностни качества и трудностите, които вероятно е преживял /например, заболяване на ученика или смърт на родител, което е довело до по-ниски оценки през определен период от време/. Тези апликации се разпределят в 4 купчини: ДА, НЕ, ВЪЗМОЖНО Е и СПИСЪК НА ЧАКАЩИТЕ.

Четвърти етап: Взети са окончателните решения

Ръководителите на Комисията по приемите разглеждат апликациите в купчината ДА и се опитват да предвидят, колко от приетите кандидати ще се запишат за студенти в Университета Джордж Вашингтон през учебната 2014-15 година. Те обсъждат финансовия бюджет, както и други въпроси по приема.  След окончателното им решение, университетът изпраща на кандидатите писмата за прием, отказ, или списък на чакащите.

Учениците решават

Приетите ученици трябва да решат до 1 май 2014 г. , дали ще се запишат за студенти в Университета Джордж Вашингтон. Ако се откажат поради прием в друго училище или не достатъчно добри финансови условия, университетът ще предложи на тяхното място прием на кандидати от списъка на чакащите.

МАСАЧУЗЕТСКИ ТЕХНОЛОГИЧЕН ИНСТИТУТ
Холистичен подход

Подобно на Университета Джордж Вашингтон, и в Масачузетския технологичен институт селекционният процес е съвършено прозрачен. Първи прочита апликацията ти старшият служител по приемите. Той използва холистичен подход при разглеждането на документите – интересува го по-скоро цялостната апликация, пълната картина, а не съставните й части. Така той подбира силните апликации и ги предава на служителите по приемите, които да ги оценят и представят обобщено пред селекционната комисия.

Селекционната комисия се състои от няколко групи, съставени от служители по приемите и преподаватели. Те разглеждат както цялостната апликация, така и доклада към нея, за да преценят, дали кандидатът да бъде приет, да му бъде отказан прием или да бъде поставен в списъка на чакащите решение за прием.

По този начин, най-малко една дузина специалисти преглеждат и обсъждат апликацията ти за Масачузетския технологичен институт, преди да я поставят в купчината „Приети”. Това се прави с цел да се гарантира, че всяко решение на комисията е правилно в рамките на общия апликационен пул и нито един кандидат не може да бъде приет вследствие на пристрастия, познанства или препоръки.

В центъра на селекционния процес в Масачузетския технологичен институт е ученикът, а не училището, в което учи или страната, от която кандидатства. Това означава, че специалистите по приемите не четат апликацията ти в контекста на апликациите на останалите кандидати от твоето училище или от България. Всеки кандидат се разглежда самостоятелно, без да се сравнява по училищен или регионален признак. MIT няма квоти по отношение на училища, щати или региони и приема най-успешните кандидати. Дори ако много твои съученици от същото училище в България кандидатстват, ти няма да се състезаваш с тях, а с цялостния пул от международни кандидати за прием в MIT.

УНИВЕРСИТЕТЪТ НА МИЧИГЪН В АН АРБЪР

Холистичен подход

Офисът за приеми на студенти в бакалавърските програми на Университета на Мичигън в Ан Арбър използва дълъг, многостранен и задълбочен процес на оценяване кандидатите за прием. В оценяването се включват голям брой експерти и ресурси, както и сигурни механизми за проверка и балансиране на решенията. Всичко това гарантира, че всеки кандидат ще получи справедлива, безпристрастна и холистична преценка.

Как протича процесът на оценяване?

Всяка апликация за прием се разглежда три пъти:

·         Първи преглед

Четецът на апликацията извършва първия преглед. Кой е четецът на апликацията? Това е специалист на половин работен ден в офиса за приеми, чийто професионален опит и експертни познания изключително много помагат при вземането на решенията за прием.  Талантливата и разнообразна група на четците е съставена от бивши специалисти в областта на образованието и приемите.

Първият преглед на апликацията е „независим” -  това означава, че четецът не споделя с останалите четци своята препоръка относно статута на апликацията, дали да бъде прит кандидатът или да му бъде отказан прием. Така той не влияе върху оценките на останалите четци.

·         Втори преглед

Вторият преглед се извършва от териториален консултант. Всеки консултант в Офиса за приеми на Университета на Мичигън в Ан Арбър е отговорен за апликациите от специфичен географски район, което му позволява да опознае в детайли училищата и училищната система в своя район.

Териториалният консултант познава в дълбочина училището, от което идва кандидатът, особено сериозността на учебната програма, как се получават отличните оценки и какви академични и извънучилищни възможности се предлагат на учениците. Въз основа на своите специализирани познания, консултантът прави препоръки относно статута на апликацията.

·         Трети преглед

Независимо прегледаната от четеца и териториалния консултант апликация се изпраща за крайна оценка на трети рецензент. Това е висш служител от Офиса за приеми, който преглежда целия апликационен пакет, както и препоръките на четеца и териториалния консултант и потвърждава решението за прием или отказ за прием. Ако е нужно, той изпраща апликацията за последно разглеждане от Комисията по приемите.

Независимо от това, дали специалистът разглежда апликацията на първи, втори или трети преглед, той прави преценките си въз основа на богатия си професионален опит и познаване на кандидатите за прием от цялата страна и от света. Всеки специалист по приемите се стреми цялостно да опознае кандидата, неговата индивидуалност, неговите страсти, победи и мечти, за да си отговори на двата въпроса: подходящ ли е този кандидат за студент в Университета на Мичигън и с какво той ще обогати студентската общност. 

Какви критерии използват специалистите по приемите при оценяването?

Най-напред, специалистите по приемите, които разглеждат апликациите на кандидатите за Университета в Мичигън, оценяват всеки отделен кандидат въз основа на следните критерии:

·         Академично представяне в гимназиалния курс на обучение

·         Образователна среда

·         Училищни препоръки

След това те обсъждат различните оценки, дадени за един и същи кандидат от различните четци, за да решат, коя оценка най-точно отговаря на постиженията и потенциала на кандидата. Накрая дават окончателната оценка на апликацията по следната скала:

·         Изключителна апликация

Всички апликационни материали са образци на най-високите и/или изключителни характеристики на оценъчните категории.

·         Отлична апликация

Апликационните материали илюстрират много силни, но не изключителни характеристики на оценъчните категории. Четецът може и да има някои съмнения, но апликацията съдържа достатъчно доказателства, които или компенсират съмненията, или надделяват над тях.

·         Добра апликация

Апликационните материали демонстрират средни характеристики по повечето критерии, но могат да са много силни в една или повече области. Четецът може да има съмнения относно академичното съответствие на кандидата.

·         Средна апликация

Макар, че апликационните материали са конкурентни по всеки един от критериите, четецът има сериозни съмнения относно силата на цялостната апликация и академичното съответствие на кандидата.

·         Слаба апликация

В сравнение с останалите кандидати, четецът открива сериозни недостатъци в апликационните материали по повечето от оценъчните критерии. В допълнение към това, апликационните материали не отговарят на няколко или на всички оценъчни критерии.

Решението

След задълбочения, многостранен, персонализиран и холистичен преглед на всяка една апликация, включително на академичната подготовка на кандидата и подготовката му за извънкласни дейности, рецензентите дават препоръка за решението за прием. Препоръката се основава на оценките и ранкирането,  дадено от всеки един от участващи четци.

Накрая, окончателното решение може да бъде повлияно от различни фактори, всеки от които внимателно се преценява и взема под внимание, с цел да се стигне до най-доброто решение едновременно за кандидата и за Университета на Мичигън.

СТАНФОРДСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Статистика

През 2013 година в Станфорд кандидатстват 38 828 студенти. За оценяване на апликациите им, всяка от които включва по няколко есета, препоръки и академична справка, Станфорд наема 52 души. Сред тях са ректорът на университета, помощник-ректорите, служителите по приемите, както и временно привлечени за целта специалисти. Това прави средно по 746 апликации на човек, разпределени по държави, щати или градове. За Лос Анджелис например са работили петима специалисти по приемите.

Задачата на участниците в комисията по оценяването е изключително трудна, тъй като 80% от всички кандидати са академично подходящи за студенти. При прием само на 2 210 студенти за учебната 2013-14 година, те трябва да открият най-подходящите 5.69% от общо 38 828 кандидати, на които да бъде изпратено поздравителното писмо.

Ако приемем, че за разглеждането на всяка една апликация са нужни средно по 15 минути, то специалистите по приемите като група са изразходвали минимум 9 700  часа за оценяване на кандидатите. Прибавете още по 30 или дори повече минути за обсъждане на по-сложните случаи  и ще получите пълната картина. 

СТАНФОРДСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Холистичен подход

Селекционният процес в Станфорд е идентичен за двата кръга на приемите – ранен прием, при който кандидатите изпращат апликациите си до 1 ноември и получават решенията за прием до 15 декември  и редовен прием /1 януари – 1 април/. През първата половина на всеки един кръг, специалистите по приемите четат апликациите на кандидатите и си водят бележки, например „виж есето”. През втората половина, четенето на апликациите се заменя с обсъждане и вземане на решения.

Комисиите по приемите се председателстват от ректора или помощник-ректора и обикновено се състоят от трима или повече специалисти по приемите. Комисиите изслушват специалистите по приемите, които представят своите кандидати. Следва гласуване. Ако мнозинството се съгласи, кандидатът е приет, в противен случай той или тя получава отказ за прием или бива поставен/а в списъка на чакащите. Някои по-сложни случаи се предават за по-нататъшно разглеждане от по-голяма комисия.

Системата на разглеждане на апликациите от комисии по приемите в Станфорд гарантира качеството на контрола. Какви студенти приема Станфорд? Какво искат да открият участниците в комисиите в апликациите на кандидатите? Селекцията и тук се основава върху холистичния подход, при който цялостната апликация е от значение, а не толкова отделните й компоненти. Разбира се, че академичните постижения на кандидатите са важни, но специалистите по приемите искат да видят в апликациите им доказателства за страст и уникалност, с които те ще обогатят студентската общност.

„Ние искаме да чуем ГЛАСА на кандидата и това е критично за нас”, казва ректорът по приемите Ричърд Шоу.

„Нашите специалисти по приемите имат най-важната задача – истински да разберат, кои са тези деца. Благодарение на тях, в края на деня аз съм сигурен, че студентите, които сме избрали, са наистина изключителни.”

„Да избереш сред хиляди отлични кандидати най-подходящите за Станфорд, изисква много повече от това, да се запознаеш с цифрите, които се съдържат в апликациите им и свързаните с тях личностни качества.”

„Няма формула при приемите. Дори перфектните резултати от тестовете не могат да гарантират прием. Нещо повече, през последните пет години 69% от всички кандидати за Станфорд с резултат от 2400 точки на SAT /най-високият възможен резултат/ не получиха прием.”

Освен това, всеки един кандидат за прием в Станфорд се състезава не само с хиляди други отлични кандидати, а и с обстоятелствата. Да си припомним ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ПРИОРИТЕТИ НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ: от какво се нуждае университетът.

„Дали един млад човек ще получи прием или не зависи не непременно от това, какво е постигнал и какви личностни качества притежава”, споделя ректорът Джон Ечеменди, на когото докладва ректорът по приемите Ричърд Шоу.

„Зависи също и от цялостния микс от кандидати за прием през съответната академична година. В една година, да си състезател по футбол може да се окаже наистина важно. В друга година, ние вече имаме отличен футболен отбор и не се нуждаем от нови състезатели.”

Ето, това е холистичният подход при приема на кандидатите. Освен, че иска отлични студенти, Станфорд иска също така да приеме една предварително изградена общност от студенти – представители на всеки един сегмент на географския, социално-икономическия и академичния спектър.

Ричърд Шоу потвърждава, че приемите са частично субективни и това прави отказите за прием на блестящи кандидати още по-трудни за разбиране. „Всяка година ние оставяме извън Станфорд изключителни млади хора и това не може да не ни разстройва. Единствената ми награда е, че аз зная, че тези деца ще успеят. Разбира се, ще се почувстват разочаровани за малко, но в крайна сметка ще получат приеми в елитни училища и ще се справят отлично.”

КЪМ УЧЕНИЦИТЕ, КОИТО НЕ ПОЛУЧИХА ПРИЕМ

Моля ви, не приемайте решенията на университетите, в които кандидатствахте като нещо друго, освен резултат от най-силната и високо конкурентна година за американските колежи и университети досега. Вие сте прекрасни кандидати, училищата много ви харесват, но просто нямат достатъчно места за всички. Аз зная, че ще получите приеми в чудесни университети.

В Америка има над 4600 акредитирани висши училища и повечето от тях не са така селективни като Станфорд, Масачузетския технологичен институт, Университета Джордж Вашингтон и Университета на Мичигън в Ан Арбър. За всеки един студент в САЩ със сигурност има подходящо училище. Вдигнете високо глави, продължавайте да работите упорито, на добър път и късмет!

КЪМ НОВОПРИЕТИТЕ СТУДЕНТИ

Поздравления! Вие се присъединихте към най-впечатляващия клас в историята на американските колежи и университети. Те ви харесват, оценяват високо вашите качества и постижения и вие заслужихте признанието им. Празнувайте, радвайте се на успехите си и не забравяйте да благодарите на тези, които ви помогнаха да сбъднете мечтите си. Те ще го оценят.

КЪМ БЪДЕЩИТЕ КАНДИДАТИ

Продължавайте с подготовката си! Това изисква от вас две неща:

1.     Да сте сигурни, че можете и искате да свършите работата, която ви предстои.

2.     Да отделите време за нещата, които истински ви интересуват и вълнуват, както в училище, така и извън него.

Ние ще ви помогнем със следващата видео-лекция, в която ще дадем полезни съвети, как да се подготвите в гимназията за успешно кандидатстване за прием със стипендии в акредитирани американски колежи и университети.

Ние вярваме, че безкрайните възможности започват с образование в САЩ!

Има много начини да получите прием с пълни стипендии в американските колежи и  университети. Нямаме търпение да ви помогнем!

Имате въпроси за образованието в САЩ?

Попитайте консултанта Снежана Тенева:

мобилен: 0898 823 329

еmail: snejana.teneva@gmail.com

Процесът на оценяване в американските колежи и университети

http://youtu.be/PZerax0H-Z4

Сега, когато вече знаете двата основни въпроса, на които американските колежи и университети се опитват да отговорят при приема на чуждестранни студенти, както и осемте съставни части на апликацията, които те използват при оценяването на кандидатите, е време да разберете, как се прави оценяването на кандидатите.

Различните училища оценяват по различен начин кандидатите за прием със стипендии. Да видим, какви критерии използват.

Високо селективни колежи и университети

Да започнем с това, как колежите и университетите използват двата въпроса.Всички училища ги използват, но по различен начин. За високо селективните колежи и университети, които приемат само малка част от кандидатите, отговорът на първия, количествен въпрос „Ще успее ли кандидатът академично?” задължително е ДА. Ако погледнем дипломите и резултатите от тестовете на приетите в тях студенти ще видим, че са високи.

Високо селективните университети поставят акцент върху въпрос №2, върху качествените критерии – кой си ти, дали си подходящ кандидат за студент, какви уникални качества и постижения имаш, с какво ще обогатиш студентската общност?

Това е вярно и за някои по-малки училища, в които ти си част от една малка общност,която твоето присъствие се чувства много силно. Затова, кой си ти е дори още по-важно.

По-малко селективни колежи и университети

На противоположната страна са по-малко селективните колежи университети, които приемат повечето кандидати. Те се фокусират предимно върху количествения въпрос №1 – ако отговаряш на техните академични изисквания, приемът ти е сигурен. Твоите качества също са важни, но не толкова, колкото във високо-селективните училища. Причината е, че тези университети трябва да приемат по-голям брой студенти, за да запълнят местата за приеми, тъй като много от приетите втях кандидати не се записват за студенти, ако получат прием в по-престижно училище. Затова по-малко селективните колежи и университети не могат да поставят толкова силен акцент върху качествените критерии.

Това е вярно и за някои по-големи колежи и университети, които също трябва да запълват голям брой места за прием. Освен това, в голямата общност почти всички студенти се чувстват щастливи и добре представени.

Откъде знаем всичко това?

Самите университети ни го казват. Потвърждават го и редица изследвания. NACAC, Националната асоциация на университетските консултанти по приемите в САЩ прави изследвания и публикува ежегоден доклад относно приемите в американските колежи и университети.

Коя е Националната асоциация на университетските консултанти по приемите? Това са хората, които създават правилата за приемите. Да, приемите имат правила. Да погледнем таблицата за факторите, които влияят върху решенията за прием. Виждаме различните компоненти на апликацията и тежестта, която университетите придават на отделните компоненти. 

               

Да се фокусираме сега върху първите четири фактора. Виждаме, че всички те се отнасят до въпрос №1. Всички те са академични, количествени фактори: оценки, учебна програма, резултати от тестовете.

Да погледнем сега петия фактор – есето. Това е първият компонент на апликацията, от който зависи отговора на въпрос №2 и това е качествен фактор. Вижте в колоната Considerable Importance /значителна важност/ разликата между факторите „оценки по всички предмети” и „есе”. Процентът пада от 49.8% на 19.7%. Колкото по-голямо внимание отделя един университет на количествените фактори /въпрос №1/, толкова по-малка е тежестта на качествените фактори /въпрос №2/, и обратно.

Да разгледаме друга таблица от този доклад. Тук виждаме същите фактори, като в предишната, но можем да преценим и разликата между различните видове висши училища. Искам да насоча вниманието ви към втората секция „брой студенти”. Забелязвате, че малките училища, с по-малко от 3000 студенти, значително се различават от големите университети с над 10 000 студенти по качествените фактори: есе, изявен интерес към училището и препоръки.

Тежестта на есето при оценяването на кандидатите в университетите с по-малко от 3000 студенти е 22.9% срещу 12.2% в университетите с повече от 10000 студенти, тъй като фокусът в тях е върху качествените критерии – върху съответствието между студента и университета.

Нека разгледаме и критерия „Селективност”. В училищата, които приемат по-малко от 50% от кандидатите, виждате колко важни са някои от тези качествени фактори, особено когато ги сравним с училищата, приемащи над 85% от кандидатите. Колкото по-селективен е университетът, толкова по-голям е акцентът върху качествените критерии.

Тежестта на есето при оценяването на кандидатите във високо селективните университети е 35.8% срещу 10.9% в по-малко селективните училища.

Това, което ни показват таблиците е, колко различно оценяват различните колежи и университети кандидатите си. Сега зная, че вече си задавате големия въпрос,

КАКВО ТОЧНО ИСКАТ УНИВЕРСИТЕТИТЕ?

Критериите не са мистерия. Да погледнем сайта на Мичигънския технологичен институт. Той съдържа фантастична информация относно процеса на приемите.

Обърнете внимание върху следното изречение:„At least a dozen people will significantly discuss and debate an application before it is placed in the admissions pile”– най-малко една дузина специалисти обсъждат апликацията ти преди да вземат решението за прием.

SOURCE: Massachusetts Institute of Technology (MIT): Process & Statistics

Следващият раздел разглежда осем различни критерии, по които MIT оценявасъответствието между кандидата и института.

SOURCE: Massachusetts Institute of Technology (MIT): Process & Statistics

Разделът за профила на новоприетия клас съдържа факти относно приемите в MIT и показва качествената страна на процеса.

SOURCE: Massachusetts Institute of Technology (MIT): Process & Statistics

След като разгледате сайта на MIT, вие вече ще имате много добра представа за съответствието между вас и института и сами ще можете да си отговорите на въпроса, дали вие сте подходящи кандидати за MIT.

MIT не е единственият университет с фантастичен уебсайт относно процеса на приемите. Да погледнем сайта на едно много по-голямо училище – университета на Мичигън в Ан Арбър, който има близо 44000 студенти /от тях над 28000 студенти в бакалавърски програми и повече от 15 хиляди студенти в магистърски и докторски програми/.

SOURCE: University of Michigan: The Selection Process

Университетът на Мичигън дори публикува реалната таблица с критериите, по които специалистите по приемите оценяват апликациите на кандидатите.

SOURCE: University of Michigan: How We Evaluate Your Application

Сега, когато вече много добре познавате осемте части на апликационния пакет, двата въпроса, на които университетите търсят отговор при приема на студенти и критериите, по които те оценяват кандидатите, вие сами можете да прецените, дали сте подходящите кандидати и как да подготвите силна апликация за всеки един от колежите и университетите в САЩ. Ние ще ви помогнем със следващата лекция, в която ще отговорим на въпроса, къде отива вашата апликация и кой я оценява.

Ние вярваме, че безкрайните възможности започват с образование в САЩ!

Има много начини да получите прием с пълни стипендии в американските колежи и  университети. Нямаме търпение да ви помогнем!

Имате въпроси за образованието в САЩ?

Попитайте консултанта Снежана Тенева:

мобилен: 0898 823 329

еmail: snejana.teneva@gmail.com

Процесът на кандидатстване 

в американските колежи и университети

http://youtu.be/9Ecn3Miy08Y

Аз съм щастлива, че помагам на стотици българските ученици да кандидатстват в американски колежи и университети всяка година. Когато те получават приеми, аз празнувам заедно с тях.

Нашето пътешествие започна с трепети, вълнения и с много очаквания. По време на кандидатстването обаче, тези чувства могат лесно да се превърнат в объркване и страх, поради сложността на апликационния процес. Разбира се, че възторгът отново се връща с писмата за приеми. Целта ни обаче е да не допуснем страха и объркването да помрачат ентусиазма и вълненията ти по пътя.

Процесът на кандидатстване в американски висши училища не е спринт, а маратон.Този лекционен курс е твоето обучение и подготовка за участие в състезанието, за да финишираш успешно. Като във всяко състезание, крайният резултат ще зависи от усилията, които полагаш.

Ние можем да ти помогнем по три начина:

Първо, ще ти помогнем да разбереш процеса на приемите, как американските колежи и университети оценяват чуждестранните кандидати и на кои студенти  предлагат прием със стипендии.

Второ, ще ти помогнем да откриеш най-подходящите за теб училища. В САЩ има над 4600 акредитирани колежи и университети, а ти ще кандидатствате само в 10-15 и ще започнеш обучението си в едно единствено училище.

Със сигурност, за всеки студент има стотици перфектни училища. Предизвикателството е да ги откриеш. Ние ще ти помогнем да намериш идеалните за теб колежи и университети. Това ще те направи по-успешен кандидати за прием със стипендия и по-щастлив студент.

И накрая, ние ще ти помогнем да подготвиш своята съвършена апликация. Не е достатъчно просто да апликираш. Апликациите са подробни и изискват много работа. Колкото по-добра е апликацията ти, толкова по-сериозни са шансовете ти за прием. Ние ще те запознаем с всеки отделен документ, както и с апликационния пакет като цяло, за да можеш сам да прецениш, дали си подготвил и изпратил най-успешната си апликация.

Процесът на приеми

в американските колежи и университети

„Зависи.“ Това е отговора, който ще чуеш на въпроса, как американските колежи и университети оценяват чуждестранните студенти – кандидати за прием със стипендии. При наличието на повече от  4600 акредитирани висши училища в САЩ и отсъствието на стандартна система за кандидатстване, процесът на приемите би могъл да обърка всекиго, особено учениците, които кандидатстват от чужбина.

Ние ще ти помогнем в навигацията в процеса на приемите в американските колежи и университети. В следващите няколко лекции ще научиш, как специалистите по приемите решават, кого да приемат и на кого да откажат прием със стипендия. Кой оценява кандидатите и кой взема решенията? Ще те запознаем с апликационните документи, за да разбереш цялостния процес, отвъд съставящите го части.

8 апликационни документа

Да започнем с апликацията. Когато казваме апликация, ние имаме предвид цялостния апликационен пакет, който включва 8 основни документа:

1.     Апликационна форма

2.     Училищни документи – това са твоите академични справки

3.     Резултати от американските стандартизирани тестове, които включват SAT, SAT Subject tests, както и езиковите тестове TOEFL или IELTS

4.     Есе

5.     Препоръки

6.     Училищни форми

7.     Списък на учебните и извънучебни дейности

8.     Други 

Под номер 8 слагаме една голяма категория „други”, тъй като както ще видиш, различните университети имат различни изисквания. Някои провеждат интервю с кандидатите. Училищата по изкуствата биха могли да изискват портфолио. Ако кандидатстваш за музикална специалност /изпълнение на цигулка или пиано например/, възможно е да се наложи да участваш в прослушване.

Не се тревожи. По-късно ще говорим подробно за всеки един от осемте апликационни документа. 

2 въпроса

Това, което сега ни интересува е какво правят университетите с тези 8 документа?

Отговорът е прост - използват ги при оценяването на апликацията ти, за да си отговорят

на 2 основни въпроса. Първият въпрос е, дали този кандидат ще успее академично? И вторият въпрос е, дали този кандидат е подходящ за студент в нашия университет?

Да поговорим по-подробно по първия въпрос.

Въпрос №1: Ще успее ли академично този кандидат?

Това е логически въпрос. Целта на кандидатстването ти в университет е да получиш образование. Затова специалистите по приемите прецизно разглеждат академичните ти постижения, опитвайки се да  разберат, колко успешен студент ще бъдеш, колко подготвен си академично и образователно.

За да си отговорят на този въпрос, те използват няколко документа от твоята апликация: академичните документи, резултатите от SAT, SAT Subject tests и TOEFL и училищните форми.

Училищните документи /академични справки/

Да разгледаме най-важната част от апликацията ти – твоите академични документи. Защо те са най-важни? Защото отразяват цялостното ти представяне в гимназиалния курс на обучение, твоята ежедневна академична работа в продължение на три или четири години. 

Университетите намират в  училищните ти документи отговор на следните въпроси:

-       Търсиш ли предизвикателства или се задоволяваш с основните изисквания?

-       Участваш ли в олимпиади и други конкурси?

-       Вземаш ли онлайн класове, предлагани от американските университети?

-       Явяваш ли се на изпити за АР?

-       Посещаваш ли IB училище?

Не забравяй, че досегашните ти академични резултати са най-сигурната гаранция за бъдещите ти академични успехи.    

Резултатите от американските стандартизирани тестове

Зная. Мразиш тестовете. И аз ги мразя. Но те са изключително важни за апликацията ти и решението за прием. Защо? Защото това е един и същи тест за всеки кандидат. На същия тест, на който ти се явяваш на определена дата в България, се явява и кандидатът в САЩ, в Китай, в Индия и във всички останали страни в света. А явяването на един и същи тест дава възможност за честно и безпристрастно сравняване на всички кандидати. Освен това, постиженията ти на американските стандартизирани тестове показват на университетите и някои твои академични умения.

Училищните форми

Те представят профила на гимназията, която посещаваш и помагат на специалистите по приемите да опознаят по-добре твоето училище, а това е много важно. От училищните форми те получават информация относно качеството на преподаване и което е дори по-важно, те могат да видят, дали ти си се възползвал максимално от академичните възможности, които ти се предлагат. 

И така, университетите използват тези три апликационни документа, за да си отговорят на въпроса, ще успее ли академично този кандидат. И повярвайте ми, това е прост отговор с ДА или НЕ: ДА, ти отговаряш на академичните им изисквания, или НЕ, ти не отговаряш на академичните им изисквания и следователно, не си подходящ кандидат.

Това е лесен за отговор въпрос, като обикновено отговорът е ДА. Повечето кандидати, дори в най-селективните университети, са академично подходящи за студенти в тях. Но, много от тях не получават прием. Защо? Защото има и втори въпрос, на който университетите търсят отговор.

Въпрос №2:  Подходящ ли е този кандидат за студент в нашия университет
/съответствие между студента и университета/?

Вторият въпрос, на който специалистите по приемите се опитват да отговорят, когато разглеждат апликацията ти е, дали ти си подходящият студент за този университет.

Да си припомним осемте документа в твоята пълна апликация. Сред тях със сигурност има такива, на които комисията по приемите ще иска да обърне по-голямо внимание, за да отговори на този въпрос. Това са твоята апликационна форма, твоето есе, твоите препоръки, твоят списък на дейности, в които си участвал и продължаваш да участваш и последната голяма група „други”, която зависи от специфичните изисквания на всеки университет.

За разлика от първия въпрос, отговорът на този не е с просто ДА или НЕ. Студентите могат да бъдат подходящи по различен начин, а някои кандидати са по-подходящи от други. И така, по какъв начин може да бъде измерено съответствието между ученика и университета?

Академично съответствие

Съответствието може да бъде академично. За някои университети, да си доказал, че си отличник и работиш здраво е достатъчно.  Но за други училища отличните оценки не стигат. Те искат да видят страст за знания. Любов към ученето. Интелектуално любопитство. Тези качества не могат да се видят от академичната справка. Училищният документ показва само предметите, които си изучавал и оценките, които си получавал, но не може да измери тези невидими характеристики.

Да кажем, в препоръката ти класният ръководител отбелязва, че си умен и отличен ученик, но в повечето случаи си твърде тих в клас и не вземаш участие в час – не задаваш много въпроси и не участваш в дискусиите, които се водят в класната стая. Как ще погледне на това един университет, в който повечето класове са от 12 до 20 студенти? А как ще погледне университетът, в който класовете са от по 100 и повече студенти? В някои училища, да си тих и да не допринасят съществено за дискусиите по време на час би било пагубно за апликацията ти или най-малкото би навредило сериозно на апликацията ти.

Личностни характеристики

Съответствието между студента и университета може да се основава и на личностни характеристики. Ако училището цени екипната работа между студентите и редовно използва групови проекти за класни задания, как ще повлияе една препоръка, която те оценява като ученик, който работи самостоятелно и независимо от своите съученици? След като прочете апликацията ти, как ще отговори специалистът по приемите на въпроси като:

-       Какъв съквартирант би бил този кандидат?

-       С какво той би обогатил студентската общност?

-       И… харесвам ли го?

Да, специалистите по приемите ще си зададат този въпрос.

Институционални приоритети

Съответствието би могло също така да се основава на институционалните приоритети на университета. А институционалните приоритети се определят от това, от какво се нуждае университетът. Например, отборът по тенис има нужда от играч и ти си международен шампион по тенис. Ти отговаряш на институционалния приоритет на университета. Или да кажем, университетът току-що е създал нова специалност, за която ти апликираш. Ти отговаряш на институционалния приоритет на университета. Трудността при институционалните приоритети е в това, че няма как да ги знаеш, когато си извън училището.

И така, съответствието между студента и университета може да бъде по хиляди различни критерии. Най-лесният начин да го разбереш е като погледнеш приятелите си.

Вероятно имаш най-добри приятели, приятели и познати. Каква е разликата между тези три категории? Естествено, по-добре си подхождате с най-добрите ти приятели, отколкото с познатите ти. Може би имате много повече общи интереси и вашите индивидуалности се привличат.

ТИ имаш неповторима индивидуалност. Неповторима индивидуалност има и всеки един американски колеж и университет. ТИ можеш да станеш най-добър приятел с някои университети и да бъдеш просто познат с други училища. Затова е нужно, когато кандидатстваш в даден университет, да си задаваш въпроса: ще бъдеш ли ТИ подходящ кандидат за  този университет? Отрицателният отговор е причината, много академично отлични студенти да не бъдат приемани във високо-селективните училища.

ПРИМЕР: Какви студенти търси Масачузетският технологичен институт?

Който и да е служител от офиса по приемите на Масачузетския технологичен институт да попиташ, отговорът ще бъде един и същ: оценките от гимназията и резултатите от тестовете са важни, но това, което определя нашия селективен процес е СЪОТВЕТСТВИЕТО между кандидата и MIT.

Много студенти искат да знаят, какво разбира институтът под СЪОТВЕТСТВИЕ. Ето отговорът на MIT, в който се съдържат ключовите компоненти на съответствието.

-       Връзка с мисията на MIT да направи света едно по-добро място за живот.

-       Дух на сътрудничество и взаимопомощ.

-       Инициатива.

-       Поемане на риск.

-       Реализиране на идеите /радост от мисленето и радост от правенето/.

-       Енергичност, любознателност и вълнение.

-       Характер, съответстващ на духа на университетската общност.

-       Способност за постигане на баланс /работи здраво, забавлявай се здраво/.

-       Политика на привличане на студенти с разнообразни таланти, опит и постижения.

Източник: Massachusetts Institute of Technology (MIT): Process & Statistics

http://mitadmissions.org/apply/process/selection

* * *

След като вече знаеш двата основни въпроса, на които американските колежи и университети се опитват да отговорят при приема на чуждестранни студенти, както и осемте съставни части на апликацията, които те използват при отговора на тези въпроси, е време да разбереш, как се прави оценяването на кандидатите.

Различните училища оценяват по различен начин кандидатите за прием със стипендии. В следващата лекция ще разгледаме критериите, които те използват.

Ние вярваме, че безкрайните възможности започват с образование в САЩ!

Има много начини да получите прием с пълни стипендии в американските колежи и  университети. Нямаме търпение да ви помогнем!

Имате въпроси за образованието в САЩ?

Попитайте консултанта Снежана Тенева:

мобилен: 0898 823 329

еmail: snejana.teneva@gmail.com